ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Keywords
Latest topics
» Смяна на името на героя
Пет Ное 23, 2012 9:56 pm by Даниел.

» Кой ви е любимия модератор\администратор?
Чет Окт 18, 2012 8:24 am by Charlotte.

» Аква паркът
Чет Окт 18, 2012 8:21 am by Charlotte.

» Асансьорите
Сря Окт 17, 2012 6:03 pm by Charlotte.

» Miss Charllotte Cl.
Сря Окт 17, 2012 4:14 pm by Даниел.

» ˙·٠•°•°● Даниел Мийд •°●•●٠·˙
Сря Окт 17, 2012 3:13 pm by Charlotte.

» Търся си приятели
Вто Окт 16, 2012 7:03 pm by Katherine McQueen.

» Стая за разпит
Вто Окт 16, 2012 6:35 pm by Charlotte.

» Пожарна станция
Вто Окт 16, 2012 6:22 pm by Даниел.

Юли 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     
КалендарКалендар
Affiliates
free forum

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 11, на Съб Окт 13, 2012 6:34 pm

Share | 
 

 Charlotte.

Go down 
АвторСъобщение
Charlotte.
Администратор
Администратор
avatar

Брой мнения : 39
Дата на регистрация : 12.10.2012
Age : 20

ПисанеЗаглавие: Charlotte.    Пет Окт 12, 2012 7:23 pm


- Закъсня!
Строг и укорителен глас се разнесе из класната стая, нарушавайки настъпилата тишина. Патриша Мортенсън - не особено младата учителка по история - погледна осъдително към момичето, застанало на прага, и намести очилата си. Закъснялата бе висока и много красива. Гъста шоколадово-кафява коса, оформена на идеални масури, се спускаше плавно по белите и' и открити рамене, а нежното и' продълговато лице със стиснати розовеникави устни и големи, светли очи не показваше нито една емоция, нищо не трепваше по него. Погледът на историчката се стрелна към пластмасовата чаша в тънката ръка на девойката и след това към доста високите и' обувки. Поклати неодобрително глава и вдигна вежди в очакване на някакъв отговор или извинение.

- Знам. - отвърна твърдо и ясно девойката и огледа набързо стаята. Всички погледи бяха вперени в нея и старата, според тях, Мортенсън, като напрегнато следяха всяко действие.
- И аз знам. Питах защо, госпожице Клеърс! - сопна се преподавателката, като сложи ръцете си на бюрото , а след това - опирайки се на тях - застрашително се изправи. Извървя разстоянието от бюрото до вратата и застана пред брюнетката, която беше с цяла глава по-висока от учителката си. Ехидна усмивка пробяга по лицето на Клеърс и тя намигна на едно-две момчета, подвикнали ''Давай, Шар!''.
- Ооо, не. Не попита защо съм закъсняла, само го констатира. Но добре, ще ти кажа. ''Успах се'' вече е клише, а пък и вярно не е. Истината е, че си счупих токчето и трябваше да се върна, за да се преобуя. После ходих за кафе, но кафемашината на Джейми се беше задръстила, затова трябваше да изчакам. И ето ме сега.
Катрин вдигна рамене се запровира между чиновете, за да седне на своя в дъното на стаята. Остави непохватно чатата си, след това и чашата с кафето, и чак тогава зае мястото си. Но не за дълго.
- Шарлот Клеърс - брюнетката вдигна въпросително глава - На дъската. Веднага.
Момичето стана плавно и завървя към черната дъска. Взе тебешира в дясната си ръка и вдигна вежди, очаквайки заръките на Мортенсън.
- Световна история. Пет факта, пет сгради. Двадесет и пет минути.
Шарлот се усмихна и започна да пише по черната дъска, разграфявайки я на пет. Изобщо не изглеждаше притеснена, даже напротив - беше уверена в себе си и най-вече в знанията си. За двадесетте и пет минути нито веднъж не се обърна назад. Единственото, което правеше, бе да пише. А когато се обърна към историчката, чаровна усмивка блестеше на лицето и', а дъската зад нея бе изписана.
- И за да си сигурна, че не крия пищови някъде, искаш ли да ти повторя това, което написах?
Ехидно попита тя и след като се настани удобно върху бюрото на Мортенсън, скръсти крака и без да чака отговор, запозна да говори тихо, ала ясно, без да мърда която и да е част от тялото си. Когато преразказа изключително вярно и точно това, което преди минути бе написала, се обърна самодоволно и арогантно към единствената учителка, на която говореше на ''ти''.
- Доволна?! Хайде сега ми пиши шестицата, затвори си устата и ме остави на мира, защото явно кучката освен гадна и подмолна, е и умна.
След тези си думи Шарлот стана пъргаво и си седна на мястото, предизвикателно отпивайки от кафето си. Започна да барабани с пръсти по чина, клатейки крак. Изведнъж смачкан лист хартия прелетя покрай нея и се приземи в деколтето и'. Чарло стрелна с яден поглед извършителя на това престъпление и бавно извади листчето.
''Кучката Кат отново си спечели победа срещу старата Мортиша. Хахах
Обичам моята кучка!''
Пишеше на листа и Клеърс с усмивка прочете написаното. Вдигна невинно рамене, все едно се извиняваше, и се зае да пише по бележката.
"Кучка съм, ама съм ничия! Запомни го!"
Брюнетката опря лакът на чина, с елд това подпря глата си на него. Изглеждаше умислена, очите и' гледаха право напред, ала тя не виждаше нищо. Или поне нищо от заобикалящата я обстановка.
Пред взора и' се обрисуваше картина, болезнено позната за Клеърс. Беше тъмно. И тихо. Мракът се разстилаше и покриваше градчето със злокобния си черен плащ. Единствена луната хвърляше своята мъждива светлинка, но това по-скоро задълбаваше злокобността в тази картина. Внезапно тишината се пропука от рязкото скърцащо отваряне на желязна врата. От помещението вътре излязоха красива млада жена и малко тъмнокосо момиченце на около десет години.
- Мамо, извинявай, че трябваше да излезем от киното. Просто филмът беше прекалено... - момичето потрепери и сведе поглед.
- Няма нищо, малка моя Кат. аз съм виновна. Знаех, че се страхуваш от кръв и битки и въпреки това те доведох на този филм. - каза миловидно майката и целуна дъщеря си по челото. Внезапно се появи странен на вид мъж - с дълга и чорлава сплъстена коса, пълно с кръпки палто и грозен, пълен със злоба поглед.
- Какво искате? - безстрашно попита Виктория Клеърс и застана пред дъщеря си.
- Пари. - отвърна тихо непознатия, заплашвайки ги с нож. Те обаче отказаха да дадат каквото и да е било - бяха съпричастни, но нямаше да дават пари на някакъв бездомен крадец. Този крадец обаче, воден от гняв, наръга неколкократно госпожа Клеърс. Смили се се над малката и никому виновна Шарлот. А тя - беззащитна и уплашена - гледаше как кръвта на майка и' изтича, без да може да направи нещо.
- Не... мамо, мамо - шепнеше тя през сълзи, милвайки лицето на майка си. А тя - немощната, умиращата - гледаше с усмивка детето си.
- Шарлот.. Моята мила Шарлот... Ти ще станеш красива, най-красивата, ще бъдеш най-умната. Знам го, Шар. И двамата с баща ти го знаем. Ти си нашата гордост... Да знаеш само колко те обичам, златна моя...
Личеше си, че Виктория едва намира сили, за да пророни тези си думи. дишането и' се бе учестило и затруднило, а тя самата едва се държеше.
- Не, мамо - проплака малкото момиче и целуна нежно майка си - Мамо, моля те, не ме оставяй, недей. Мамо, много те обичам. Стой при мен, не знам какво ще правя без теб. Мамо, моля те - говореше тихо и трудно, като хълцаше и продължаваше да лее сълзи.
- Шарлот... - чу тя за сетен път немощния майчин глас и остана насред града сам-самичка, с тялото на майка си в ръце.
- Шарлот... Шарлот... - гласът бе по-различен, по-студен, груб и далечен. не бе нежният глас на Виктория.

- ШАРЛОТ КЛЕЪРС!
Момичето внезапно се сепна и цялото подскочи. Разтърси глава, за да прогони тези болезнени спомени, и погледна сърдите към Патриша Мортенсън.
- Сега пък какво? - тросна се тийнейджърката, като се облегна назад и скръсти демонстративно ръце.
- В час ли си? - попита ядосано учителката, приближавайки се до чина на тъмнокосата.
- Тялом - да, духом - едва ли. И моля те, не ми казвай, че ще кажеш на директора, или че ще се оплачеш, че не се държа с теб както подобава!
- Как смееш?! - провикна се Мортенсън и се надвеси заплашително над Катрин - Ще се обадя на родителите ти, така да знаеш!
- Оо, така ли! - повипи тон и се изправи, което бе доста по-внушително от изправянето на учителката и' - Интересно ми е какво ще ти отвърне мъртвата ми майка от гроба или онзи пияница - баща ми, който не знае какво е да бъде отговорен, постоянно се запива и през вечер води проститутки вкъщи. Не го е грижа за мен, от седем години е така... Аз нямам баща. А дори и да имам, от много време не живея при него. Затова не ме заплашвай, че ще му се обадиш, защото не ми дреме!
Гласът на момичето заглъхваше постепенно, но въпреки това гневната нотка не отшумяваше. Когато млъкна, Шарлот си пое дълбоко дъх, защото бе изрекла всичко на един дъх.
- Преди бях доброто и примерно момиченце, което живееше, заради майчината прегръдка. Сега това момиченце порасна, защото на прекалено крехка възраст разбра колко гаден е живота и че за да преуспее жена в него, не само трябва да е умна и хитра, но и да бъде кучка. Не ме съди, не ме заплашвай. Вече не ми пука.
Звънецът не предостави възможност на който и да е било да каже нещо. А всички имаха нещо за казване. За пръв път чуваха истината за забулената в тайни, но въпреки това толкова популярна Шарлот Клеърс, и всеки искаше да подшушне нещо на другия.
А Шарлот грабна чантата и кафето си, изправяйки се пред историчката.
- Доволна?! - ехидно подметна и набута полупразната чаша с кафе в ръцете и' - Задръж кафето!
Бързо отмина тя, удряйки рамото си в нейното. Насочи се към врата, все едно нищо не се бе случило и след малко цялата гимназия нямаше да знае историята и'. Но с една единствена подробност - Шарлот винаги се бе грижела само и единствено за себе си и мнението на другите никога не е значело нещо за нея. Дори това да я превръща в най-голямата и себична кучка в града! Сега ли щеше да и' припука за мнението на останалите?! Не, драги! Все още не се бе намерил човек, за който Чарли да се интересува повече от себе си! И тя не вярваше, че скоро ще се намери!

Sлед тази случка, Шарлот Клеърс не се е променила особено много. Характерът и' си остава все същия, с една разлика - станала е още по-безкомпромисна и по-лукава, по-хитра и надменна. Но не с всички. Макар и малко, все пак се намират хора, с които Чарли да не се държи като студенокръвна кучка. Работи на смени, като журналист, а в свободното си време - като фотограф.

_________________

Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Charlotte.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
World of Opportunity :: Създаване на герой-
Идете на: