Асансьорите

Не там, не така, не по този начин.
Случайно да си мислеха, че може да заповядват на Шарлот!? Това, че беше отишла при този старец само и само за да угодя на иначе свестния си шеф, изобщо не означаваше, че тъмнокосата беше като онези малките и развратните момиченца, които ще правят абсолютно всичко, което чичкото с мангизите им каже. Не. В никакъв случай. Нито нямаше да му позволи волностите, които самият той си позволи. Ще я обарва той? Какъв и' беше? Застарял и зажаднял за свежа и млада, красива плът старец? Ако си е мислел, че Чарли щеше му пусне, жестоко се е лъгал. Лошото обаче беше, че на момичето май нямаше да се размине така лесно. Или казано с две думи - "старчето" не беше много старче.

След звучната и доста силна плесница, която ръката и' заби в лицето на възрастния мъж, брюнетката закопча догоре ципа на черното си кожено яке и дари лицеприятният приятел на шефа си с една изключително мила и ехидна усмивка, затръшна вратата на хотелската стая силно, при което табелката с надпис "не ме безпокой" падна на земята, обръщайки се наобратно. Брюнетката вирна глава нагоре и със самодоволна усмивка се запъти към асансьорите. Това, че усмивката и' беше доволна, не означаваше обаче, че тя самата е такава. Даже напротив. Шарлот беше бясна, не беше си. Не знаеше къде точно върви, къде се намира. Не проумяваше какво изобщо правеше тук. Как изобщо тя се бе съгласила да направи подобно нещо? Беше всичко друго, но не и уличница. И никога нямаше да бъде такава. Малката госпожица имаше принципи, които нямаше да пренебрегне никога.
Държанието и' в асансьора също показа всички тези емоции. Тя не спираше да се оглежда наляво и надясно, да пипа внимателно всеки сантиметър плът, който онзи мръсник бе докоснал. Това не беше Шарлот. Шарлот не би допуснала такова нещо. Но ето, че това се случи и сега тя не можеше да повярва. Асансьорът спря и брюнетката излезе с високо вдигната глава. Разбира се, веднага се запъти към изхода, не обръщайки внимание на нищо друго, освен на пътя пред себе си. За съжаление, малко преди да излезе, точно на време, госпожицата се усети, че си е забравила телефона в хотелската стая. Можеше ли такова безумие? Безобразие!
Шарлот се извъртя на пети, или трябва да кажа на прекалено тънките си токчета, и завървя точно в обратната посока. Към стаята, и онзи идиот. Не и' беше особено приятно. Сърдито, недоволно изражение се изписа върху лицето и', вървейки отново към асансьорите, от които преди малко беше слязла. Не обръщаше отново никакво внимание, все едно само тя беше в хотела, все едно самия хотел беше неин. Натисна кръглото копче, извикващо асансьора и скръствайки ръце пред гърдите си. Въпросното подвижно средство беше на последния етаж, затова и' се наложи да почака немалко. Започна да клати нервно крак, при което цялото и' тяло се клатеше заедно с него, а най-видните бяха къдриците и', които се спускаха плавно по гърба и рамената и'. Незнайно защо брюнетката се обърна, по някаква странна причина или просто по усещане. Огледа се наоколо няколко пъти, докато погледът и' се фокусира върху висок, мускулест рус мъж с незабравими зелени очи. Познаваше го. Лека, половинчата и в същото време доволна усмивка затанцува по лицето на девойката, а когато въпросният се приближи достатъчно, същите онези устни, извити в беглата и' усмивка, се размърдаха.
- От доста време не те бях засичала, Даниел. - не можеше да прикрие изненадата и в същото време радостта си. Макар че радост бе пресилено казано. Едва ли се намираше човек в градчето, на който Шарлот истински да се зарадва. И въпреки това:
- Ще каже човек, че такава... хм, знаменитост, е забравила старите си познати - продължи тя, а усмивката и' стана по-самодоволна и по-широка. И въпреки всичко, шоколадово кафявите и' очи излъчваха някаква топлота, неприсъща за нея. Не случайно казваха да мразиш с усмивка, а с поглед да обичаш. Макар че Шарлот все още не бе много убедена, че изпитва някакъв вид обич към мъжа, стоящ срещу нея.

Старата и усмихната Чарли. Това момиче никога не се разделяше с усмивката си. Въпреки всичко, което преживя, въпреки всички мъчения през, които премина тя все още бе толкова добра излъчваше някаква топлота, която стопля сърцето ти, а нежния и поглед сякаш описваше точно нейната вътрешност. Внезапно си спомних деня, в който се запознахме. Всъщност ние бяхме приятели още от малки. С родителите ми, често се местехме и един ден попаднах на малката Чарли. запознахме се, а после се забавлявахме във всеки един момент, в който бяхме заедно. След като стана онзи инцидент, с майка й, ние загубихме за кратко контакт, но се получи така, че съдбата отново ни събра. Събра ни така, че да живеем в един град, да учим в едно училище и да бъдем почти съседи. Ето сега ни събираше и тук.
Днес обаче не изглеждаше толкова добре. Никога не можеше да скрие нещо от мен и аз не можех да скрия нищо от нея. Бяхме като хора, които се разбират с телепатия.
Въпреки това с нежен глас казах:
- Наистина не се бяхме виждали от много време, Черли, но аткьорския ми живот няма нищо общо. Едва ли ме променя до такава степен, че да стана надут егоцентричен идиот, но ако искаш мога да се впусна и в такава роля.- казах през смях, като в този момент асансьора вече бе на нашия етаж и ние с плавна стъпка се вмъкнахме в него.
- Към кой етаж млада госпожице? - попитах бавно, а после тя натисна копчето на асансьора.
Стояхме мълчаливо в него, докато не стигнахме до етажа, а аз казах:
- Защо не дойдеш в стаята ми да си побъбрим, Чарли? Разбира се, след като отидем да си свършиш работата в твоята стая. - усмихнах се нежно, с мисълта, че има да върши нещо в стаята си в хотела.

Дори и за миг през съзнанието на Шарлот не премина мисълта, че действията на въпросния русоляв мъж, стоящ пред нея, биха я учудили. По някаква странна случайност го разбираше, дори когато устата му беше затворена. Каквото и да правеше, дори в момента, когато тялом той бе тук, ала мислите му бяха някъде там, в миналото му, в миналото им, брюнетката знаеше какво се върти в мислите на Даниел. Защото до известна степен и тя мислеше за същото. В много по-малък аспект, разбира се. Но нямаше как да пренебрегне факта, че бяха израстнали заедно, че се познаваха многоо добре и че малката винаги е можела да разчута на по-големия батко. Две години сега не значеха нищо за Чарли, ала когато беше на десет-единайсет, момчето на дванайсет-тринайсет и' се струваше голям батко. Може би поради причината, че още от малък Даниел беше силен физически. Точно в това си отношение не се беше променил изобщо - доброто му телосложение отпреди две-три години си беше същото, ако даже не бе станало по-добро.
- Ако искаш, играй ролята на надуто богаташко актьорче, мен не ми пречи. Идеално знам как да общувам с всеки тип хора. Надявам се, че не си забравил това, нали Дан?

Голяма усмивка се изписа на лицето ми докато крачехме из коридора към стаята, която вероятно бе нейна. След казаното от нея аз се засмях, като малко след това обаче, преди да кажа, каквото и да било усмивката ми помръкна от стоящия възрастен мъж, с отбелязана ръка на едната буза и гневен поглед, който беше насочен право към Чарли. Замислих се, на какво ли се дължеше това и като знам, каква пакостница беше Чарли още от малка, нямаше начин да не е сгафила пак.
Стоях дълго замислен, докато те двамата се гледаха в очите, с озлобени погледи, сякаш бяха смъртни врагове.
Всичко обаче се влоши, когато възрастния мъж с бавни крачки започна да се приближава до Чарли....

До известна степен тонът и' бе леко саркастичен, но от друга страна бе топъл. Топъл глас? Да, беше възможно. Характерът и' не можеше да остане скрит, ала съзнанието и' сякаш му се противопоставяше. Беше странно.
Бегла и половинчата усмивка премина по лицето на Шарлот и тя прокара пръсти през косата си, разрошвайки я леко. Това нещо и' беше станало като навик, въпреки че не намираше особено голяма полза от това. Асансьорът от може би две минути беше спрял на етажа, от който беше ''избягала'' преди малко, а те двамата вървяха къ стаята, в която и' се налагаше да отиде. Не беше особено въодушевена. Момичето затвори за няколко мига клепачите си, прикривайки неприязъмта, която очите и' показваха, а от гърдите и' се изтръгна лек стон. Не очакваше чичкото да и' бъде чак толкова бесен. Но за разлика от мислите и', той беше, а отпечатъка, кото тя му беше оставила, личеше от километри. Когато отвори очи, самодоволна и жестока усмивка премина по лицето и', а тя вдигна заплашително пръст срещу ''стареца''.
- Да не си посмял да ме докоснеш, защото ще си получиш още един шамар, ясна ли съм, копеле такова?
Гласът и' бе съскащ и тих, заплашителен и пълен с омраза. Гърдите и' се повдигнаха няколко пъти, а когато все още объркания възрастен развратник не направи нищо, Чарли хвана ръката на приятеля си и се усмихна ехидно.
- Хайде, нямаме работа тук повече.

Макар и да не разбрах, какво точно става реших да продължа с Чарли.И без това явно положението бе доста сложно, не исках да го усложнявам още повече, затова през целия път отново до асансьора и двамата мълчахме.
Когато натиснах бутона и зачакахме, аз бавно извърнах поглед към нея, като на лицето ми се появи дружелюбна усмивка.
- Какво беше това, Чарли? - попитах с мек, но прекалено дружелюбен тон, като в този момент вратата на асансьора се отвори и ние влязохме вътре, като аз леко натиснах бутона с номер 7.

Точно сега тя трябваше да превъзмогне себе си, характера си, който и' казваше да остане изправена пред онзи идиот, за да разбере на какво бе способен. Защото тя трябваше да забрави за всички неразумни мисли и да продължи към стаята, за да си вземе телефона. За щастие, не и' се наложи, поради причината, че господинчото си беше направил труда да го вземе в ръката си. Веднага щом нейния любим телефон отново се оказа в сигурни ръце, Шарлот се врътна и под ръка с Даниел, се насочи към асансьорите, които не се оказаха много далеч.
Мълчанието беше гадно и потискащо. Ала брюнетката не знаеше какво точно да каже. Да, трябваше да му обясни вероятно какво имаше тя - едно седемнадесет годишно момиче - с мъж на видимо зряла възраст, видимо непривлекателен. И още нещо - плесницата. Да, имаше прекалено много неща за обяснение, неща, за които Чарли знаеше, че ще бъде попитана, рано или късно. И дотогава тя трябваше да е намерила правилния отговор, защото иначе... вероятно щеше да бъде доста конфузно.
Въпросът завари нашата госпожица в асансьора и ако кажа, че тя не го бе очаквала точно там, може и да излъжа. Шарлот извъртя леко глава и погледна многозначително русокосия мъж, младеж... по нещо и от двете, средно между двете, и усмихвайки се потайно, вдигна вежди закачливо. Какво за Бога правеше това момиче? Приличаше на нещо, подобно на свалка, но и двата с Даниел знаеха, че тя, Шарлот Клеърс, никога не би направила подобно нещо. Защото все пак, те бяха израснали заедно, както се казва, и кътните зъби си знаеха, и въпреки че момичето нямаше как да отрече всички онези неща, които и' бяха минали през ума, виждайки стария си приятел преди няма и час. Тя обаче трябваше да стисне зъби и да проумее напълно значението на думата "приятел", защото не биваше по никакъв начин да разваля техните отношения. На Дан Чарли наистина можеше да се довери, той неведнъж и' беше показвал колко я познава и как добре я разбира, въпреки че неведнъж се бяха карали. Приятелство като тяхното обаче беше силно и истинско, не биваше да го губи за един може би каприз.
- И да искам, не мога да обясня. Главната причина е, че дори аз не разбирам какво беше онова. Нито знам защо какво изобщо правя тук, но това е друга тема.
Момичето извъртя отново глава и впери погледа си в сравнително голямото огледало, което беше поставено в асансьора, като започна да се оглежда напрегнато. Все още и' бе някак странно, чувстваше се странно, мръсно, въпреки че в действителност не се бе случило нищо.